Добре дошли в моя малък вълшебен свят от картини, изработени с техниката скулптурна живопис

Онлайн магазин за скулптурна живопис и визуални изкуства 

ПОЗВОЛЕТЕ НА ВРЕМЕТО ДА ВИ ОБИЧА

        Колкото и да тичаме по това, което сме пропуснали, колкото и да се опитваме да си го уловим, все едно... Невъзвратимо е!
        Но, аз се поспрях и започнах да се наслаждавам... и успях да изненадам себе си, близките си, приятелите си...с впускането ми в този приказен свят от цветове с определена магия, която вдъхновява за още и още...Защото този свят е благодатен и безкраен... Светът на изкуството! Дълго време попадах в него и излизах с копнеж, преживявайки отдаденото чувство в творбите на мои приятели художници, които обожавам.
       От няколко години вече съм си в тази необятност от цветове и чувства и не я напускам. Разбрах, че най-голямо удоволствие изпитвам, когато изразявам чувството си с шпакла. Не съм ли сложила релеф на платното, все нещо не ми достига. Така, постепенно, от структурната открих скулптурната паста и разбрах, че с възможностите си те се различават. Но си мина време в проучване. 

Скулптурната живопис е млада и е с история от 9 години

     В търсене на себе си в изкуството, основателката на скулптурната живопис - рускинята Евгения Ермилова се възхищава на обемните картини на американския художник Джастин Джефри и разбира, че това е нейната живописна техника. И все пак, точно това, което е в представите й на творец, трябва да се изработи с по-различна паста от използваната. Заедно с френската компания “Clavel” създават нова декоративна мазилка, предназначена специално за идеята на Евгения Ермилова. Така се ражда скулптурната живопис – ново художествено направление от 2015 г. Добавяйки натурални влакна в декоративната мазилка се разбира, че новата паста придобива определена пластичност, еластичност, възможност за изтегляне и по-голям обем на цветята. Могат да се изработват не само цветя, а и всичко, което се ражда във фантазията на всеки творец. 

От тогава до днес скулптурната паста продължава да се усъвършенства с нестихващото вдъхновение на Евгения Ермилова, която създава собствен бранд със своето име. А палитрата й към момента включва вече 55 цвята, които могат да се смесват за получаване на желаните нюанси. 

Изработваме коледни звезди в с.Момчиловци във вила "АЛБА", домакин e чаровната Виолета Манолова,  която е заедно с нас, а от вилата си е създала рай сред рая на природата

      Използването на скулптурна паста с марката „Евгения Ермилова“ е гаранция за качество и устойчивост на творбите във времето. Дори на сайта на Международната школа по скулптурна живопис, ръководена от Ермилова има клипове, в които нагледно се правят тестове, при които картините се подлагат на изпитание за чупливост, потапят се във вода ..., при които творбите остават ненаранени и свежи.

      Всичко това научих от книгата на Евгения Ермилова и от сайта на школата й преди няколко месеца. Но, дотогава, докато ми се „отворят очите“ за понятието скулптурна живопис, докато „опитам“ пастата на Евгения Ермилова, Времето ме подложи на изпит за сила и устойчивост на стремежа ми да създам и аз своите цветя със скулптурна паста!
      Сега с умиление си спомням как, дори и в съня си разсъждавах какво да добавя към мазилката, за да стават и моите цветя като тези, на които се възхищавах в клипове по интернет. 

      Мина време в експерименти, в проучване работата на творци с тази техника, издирвах подходящи подобрители на мазилката и създадох множество листа, някои харесвах, други – не. И все пак, това Време беше плодотворно! Мисля, че дори времето на лутане – не е изгубено! То е вдъхновяващо, изпитващо, а самото разучаване на подробности не е излишно, то е капитал.

      Най-напред ме вдъхновиха божурите. В двора ни имаме няколко вида – бели и бяло-розови, розови и тъмно червени. Как да не се вдъхновиш от тях! Пазя си първия ми, изработен с паста божур. Доста време вече, цветовете му, изваяни с моята експериментална паста си стоят здраво на платното /тогава не знаех, че основата не трябва да е платно, най-добре е да бъде дървена/. Когато искам да направя нещо, вдъхновението ми, стремежът ми е изумителен! След служебната си работа на компютъра, веднага се пренасях в този мой, новооткрит вълшебен свят, пред който се прекланям за чувствата, с които ме обогати и отвори душата ми към нови знания и ново творчество. Близките ми пожелаваха „лека нощ“, оставяйки ме с моите божури и сутрин ме виждаха пак над тях... И така, моят съпруг ме прекръсти с името „Божурица“! Няма как да бъде друго рожденото име на сайта ми! И още нещо, приятелката, която изготвя сайта ми е Виолета... Цветно да ни бъде! 

      С търсене и ненаситност за обучение открих учителката си в България – Светлана Андреева. В нейните курсове изработих божур, роза и коледна звезда. Благодаря, Светлана, благодаря, Небесна светлина!

      Светлана държи ръката на всеки ученик, за да изработи правилно първите си листа. С нея бях първолак и откривател на магия. Така се чувствах тогава, така се чувствам и сега. В изкуството магията, която открива творецът тече безспирно, тъкмо научиш нещо и разбираш, че има и още, и още... И продължаваш...

      Светлана ме снабди и с книгата на Евгения Ермилова за скулптурната живопис. Разбрах, че тази техника не е за забава, трудоемко е, необходими са знания, умения, за да можем да представим идеята си, която зрее у нас.

     От Светлана разбрах, че новото изкуство – скулптурна живопис може да се изучава в Международната школа на Евгения Ермилова. И аз се записах. Курсът ми започва от 11 март с основите на скулптурната живопис, продължава с изработване на прости листа, а след сложните идва ред на големите цветни пана и бижутата... 

Със Светлана Андреева - представям пано "Роза" и сертификат след обучението си

Ще мине година или повече, не знам точно колко време ще ми отнеме обучението, зависи как ще напредвам, но тук ще споделям с вас творбите си, откритията си в света на скулптурната живопис, тук, в този наш нов дом, наречен „Божурица“!  

Винаги се пита кога е дошло вдъхновението за творчество

      За себе си мога да кажа, че то ме преследва още от дете, когато тайно се качвах на някое дърво, а после и на покрива на къщата ни, за да видя залеза и не исках да мигам, а, ако може напълно да се потопя в него. Фантазирах и си създавах свят само от красиви неща, изящни ... прочетете още