Ухание Зара
За ценители на изкуството
Внучката ми Велизара е силно впечатлена от красотата на божурите ни в двора и от уханието, което разнасят и преди време прошепна: "Божурът ухае на мед"! Потръпнах и така се роди стихотворението ми, което споделям тук и е включено в стихосбирката ми "На лов за изгреви", а преди няколко дни - ето я и картината ми "Ухание Зара":
Денят е меден и...
„Божурът ухае на мед – ти прошепна,
а тези листенца са цветни крила!“
И жужна пчеличка с кошничка светла
и с капчици сладост за всяка душа!
Денят е меден и сусамено-хрупкав,
ти го замесваш от детски мечти,
за късмет аз орех ти счупвам,
а менчето - пълно с обич блести!
Щом още лозата се вие, облиства
и вдъхва зеленото в нашия двор,
а Млечният път е сълзици-мъниста
и сутрин запяваме с птичия хор,
знам, че ще мога тайно да вплитам
в крилете ти крехки лунен копнеж -
от твоя въздишка любов да политва,
да топи в сърцата полепнала скреж.
В друга клетка за теб от моето пило
ще захраня корен от земя и звезди
и звънко, нежно-изкусничко жило-
безсмъртно за търтеи и...
Ти си реши! /Галина Лозева/